Исландия – Извънземното място на земята

  by  emilybean

Със напредването на цивилизацията вярата в тях намалява, но статистиката сочи, че днес около 22% процента смятат съществуването им за почти сигурно, други 60% не го изключват. Beat that, Jesus. А и да ви кажа всеки сблъсък с исландската природа би ви накарал да помислите, че да, няма нищо странно зад оня камък да се крие малко елфче.

Природа

Исландия не се шегува. По средата на Атлантическият Океан е като разлома минава точно през нея – това ще рече, че процесите около формирането на земната кора, които стават обикновено на дъното на океаните, тук са налазили сушата. Това е и причината да е буквално напръскано с вулкани, с каквито се научихме да се съобразяваме всички след изригването на оня със сложното име.

Основният източник на енергия, нормално при тези обстоятелства, са геотермалните извори. Ако в нормалните страни студената вода трябва да се топли за къпане и миене, тук топлата вода трябва да се охлажда. Носи онази специфична миризма на сяра, но е изключително чиста и полезна за пиене. За капак на всичко и Гълфстрийм минава от тук, което с лекото омекотяване на температурите носи и жестоко пронизващ вятър. Каква е картинката, която рисуват всичките тези факти?

Картинката е на изключително груба, брутална и величествена природа. От безкрайните плажове с черен вулканичен пясък, до почти отвесните вулканични скали, до почти изядената къща – тук вулканизма е навсякъде. Аз и за това предпочитам пак да отида в ниският сезон – има си и съответните недостатъци, например най-вероятно всичко освен обиколният път Ring Road 1 е затворено, т.е. дори да искаш да обиколиш вътрешността с някой от традиционните им джипове с големите гуми няма кой да те пусне.

"Изядената" къща

Друго, което липсва зимата са китовете и ей тия пичове наречени пъфини.

  by  nigel_appleton

Но такива места трябва да се изпитат, докато си почти сам – било то на черният плаж, на дълга права отсечка по пътя, на която не се вижда никаква друга кола или пък в уникалните ледени лагуни, в които просто цветовете са нереални. Ще отида някой път и лятото, сигурен съм че контраста ще е значителен. Дори и зимата с постоянната промяна на времето, дадено хълмче може да изглежда по един начин обвито в мъгла и съвсем по друг начин пет минути по-късно, когато е обляно от слънце.  Лятото ще е като абсолютно нова държава – със пъфини, китове, 24 часа светлина и генерално повече живот…но пък лятото няма Северно Сияние.

Северното Сияние

За да видите северното сияние са необходими малко дадености:

• Рок тъмница, ама разбирайте всяка миниатюрна светлинка е проблем, пътуванията с цел гледане на северното сияние винаги се планират около новолуние
• Да сте достатъчно на север – колкото по-близо до полярният кръг, толкова по-добре. Тук Норвегия и Финландия печелят малко повече точки, Исландия едва закача кръга със северозападният си ръб.
• Чисто, ясно време – ясно върви със студено и с присъстващият вятър условията не са много комфортни
• Силна електромагнитна активност – в момента сме в пика на 12 годишен цикъл, една от причините да бързам да замина колкото се може по-скоро
• Късмет. Тук Исландия печели много повече точки пред Норвегия и Финландия. Докато там освен гледане на сияния другото е снежна пустош и повечето, което можеш да правиш включва плащането на извънземни цени за кучешки впрягове и снегоходки, то в Исландия има всичките други неща за които пиша в момента. В Исландия северното сияние просто е мега бонус на всичко останало, в скандинавските освен, че е по-скъпо е и несравнимо по-скучно.

Това е, няма повече фактори. Ако си мислите че е сложно да се избере място за наблюдение и има такива, където се вижда и такива където не се вижда се бъркате. Просто хващате колата и заминавате в тъмницата, молите се на Исус, Аллах, Буда, Hudolfolk и това е. А самото сияние…от тези неща е, които не се описват.

Хора

Исландия е страна със 300 000 жители, от които повечето живеят в Рейкявик. Разбирайте, че едва ли не всички там са приятели, познати и роднини. Един приятел ми е разказвал за негов приятел исландец, който ходил на среща на рода и се оказало, че преди време излизал със четвъртата си братовчедка. Когато обществото е толкова компактно, някой от нещата които приемаме за даденост в по-претъпканите цивилизации тук ги няма. Например имената – няма бащино и фамилно име. Фамилното име е просто името на бащата+son, ако детето е момче и dottir ако е момиче. Grimsson е просто синът на Grim, а Johannesdottir е дъщерята на Johannes. Елементарно.

Като има толкова малко хора и като се вземе предвид, че са напреднала модерна държава – следствието е че престъпност почти липсва. Понеже „почти липсва“ е много относително понятие ето и статистика – в Америка имаме 700 затворници на 100 000 жители, в Исландия са 42, общо места в затворите: 145, макар че в последните години престъпността нараствала и в момента има 250 осъдени чакащи за място в затвора.  Единственият член на НАТО, който няма налична армия, а годишните разходи за самоотбрана са 0.4% от БВП. Северна Корея да се учи.

Самите исландци са приятелки настроени, говорят перфектен английски, а една петъчна вечер из Рейкявик ще ви отвори очите за много неща. Куентин Тарантино беше учуден как бил на официална вечеря с президента и премиера, с костюми и протокол, а после отишли всички заедно да пият шотове в бара. Централно място за социализиране са геотермалните басейни, с които разполага кажи речи всяко миниатюрно селце и паланка.  Няма нищо по-освежаващо след гореспоменатата петъчна вечер от това да се бухнеш във топла, минерална вода, докато навън е под нулата.

Езикът е много малко променен от древният викингски. Eyjafjallajokull – толкова е лесно да го произнесеш. Факт е, обаче, че като прекараш минимално време там, тези дълги думи лека полека почват да носят смисъл. Jokull – е ледник, sarlon – лагуна, foss – водопад. Gullfoss – златният водопад, Jokulsarlon – ледената лагуна. Не е трудно, нали?

Храна

Исландия е сурова, северна страна с не особено плодородна почва, като се има предвид, че регулярно е заливана от лава. За това и основният поминък тук е риболовът. В днешно време благодарение на геотермалните ресурси има дори такива неща като исландски банани и ананаси в оранжерии. Преди обаче технологиите да навлезнат е трябвало да се оправят с каквото им подаде морето. А какво правим, когато морето подаде отровна гренландска акула?

Улавяме я, и месото се заравя за няколко месеца в земята, затиснато от камъни така че да се изцеди от повечето амоняк и отпадъци от акулата, която понеже няма пикочен мехур всичко и е в месото. Естествено разлагането си върви паралелно. Отравя се след това и се закача да се изсуши пак за няколко месеца, след което се остъргва някаква черна коричка и се получава известният като най-отвратителното нещо, което можете да сложите в устата си hakarl. Добър апетит.

В интерес на истината, не всички исландци го ядат, по-скоро е нещо като нашата пача – традиционно ястие, но малко днешни българи могат да го ядат.

  by  moohaha

Има и много, много, много други фактори. Исландия наистина е място, което ти влиза централно между всичките ти разбирания за света и не си тръгва преди да ги разбърка окончателно.

Оставям ви със моят пътепис и снимки от там. Мамка му, нямам търпение да отида пак.

P.S. Понеже знам, че ви е любопитно – таргет бюджет за посещение от България при малко късмет със полетите: 1000 евро за 5-6 дена. Много относително и грубо.